30-тата година от принудителното изселване на българските турци

От химикалът на Гюнай Узун (25.05.1989): „Нашето е история на едно изселване“
август 19, 2019
Турция ще разкаже за принудителното изселване на българската турска общност
септември 6, 2019

Двойката Чолакоглу, ни разказват за приложената политика на асимилация срещу българските турци и принудителното изселване през 1989 година и за това, което за преживели и ги е сполетяло през този период.

Коджаели

В България между 1984-1989 година около 350 хиляди турци бягат от асимилационната политика приложена срещу турците. От принудителното изселване минаха 30 години.

Изправените пред най-голямата принудителна миграция на Европа след Втората световна война, двойката Чолакоглу разказва за преживяванията си през този период.

Хюсеин Чолакоглу, живеещ в квартал Чайърова в Коджаели (63 години), сподели на кореспондент от АА (Анадолска информационна агенция), че е роден в Хасково в село Акпънар (Бял кладенец) и работил в текстилна фабрика в България.

Чолакоглу подчерта, че 3 хиляди души работели в завода на 3 смени. През 1968 г. Българската комунистическа партия, сменя имена на турците и споменава също, че  било взето решение в България да живее само един народ.

Взетите решения през този период, като посочи този описан в обучението, Чолакоглу: “Като раса, като народ, като наша държава “Има Турция”, си казвахме и мислехме, че няма да ни направят нищо. Живеехме с тази увереност, но те започнаха да прилагат взетите решения постепенно”, каза той.

„През 1968 г. имената на турците започнаха да се променят насила“

Чолакоглу спомена, че с асимилацията през 1968 година започнала насилствена промяна на турските имена. В селата с турско население се оказвал натиск и насилствено се сменяли имената.

За да не избухне въстание от страна на гражданите върху, които е приложен натиск,  Чолакоглу разказва, че асимилационната работа се осъществявала постепенно:

„На 20 ноември 1974 г., като цяло, промяната на имената започна от нашата фабрика, защото във фабриката работеха 3 хиляди души. 80 процента бяха турци. За да не настане преврат, във всяка една част на фабриката обикаляше полиция. Един по един започнаха да ни викат вътре. Този, който влезнеше вътре, не излизаше. Шефът ни, който беше българин ни каза: “От днес нататък имената ви ще се променят, но нямате шанс да избягате, не създавайте проблеми!”. Този ден се опитваха да мамят и убеждават хората. Казваха, че не сме били османски внуци, и когато османците били в България са потурчили българите. Всичко това ни разказваха в дати. Някои от нашите приятели, които чуха това никога повече не се върнаха на работа. Докато се върнем по къщите си, случилото беше достигнало и се знаеше и в Хасково. Опитваха се да ни убеждават до 17:00 ч. вечерта. Тези, които не приемаха след 17:00 часа прилагаха насилие. Един от нашите приятели не можа да дойде на работа един месец заради побоя. Някои от нашите приятели след боя били принудени да сменят имената си.”

„Налагаха глоба за говорене на турски“

След известно време квартала на Чолакоглу бил заобиколен от полицаи, войниците казвали, че правят проверка на документите за самоличност. В документите за самоличността турците били записани с нови имена.

Разказващият за времето, в което са имали много трудни моменти, Чолакоглу: “Когато говорехме турски, гражданската полиция ни глобяваше. Жена ми, през балкона извикала децата ни с турските им имена и пред вратата ни веднага дойде полиция. Написаха 20 лева глоба и ги откараха в районното. Сега не трябва да забравяме тези дни. Човек не може да начертае пътя на своето бъдеще, без да знае миналото си. Аз съм един от последните в Хасково, който е сменил името си. След като смених името си косата ми започна да побелява.”, отбеляза Чолаккоглу.

Натискът, предизвикал принудителното изселване и Чолакоглу споменава, че на 33 годишна възраст се изселва в Турция, на 23 юли 1989 година той стъпва на турска земя.

Чолакоглу разказва, че през този период им била разтворена топла прегръдка: “От 1996 година живеем тук. Никога не съм мислил да се върна. Дори за първи път, когато дойдох казах на съпругата си, че ако сме дошли в Турция, то сме дошли за да изживеем Исляма. Дойдохме, защото сме турци. Дойдохме, защото сме внуци на Османската империя. Казахме си, ако ние сме дошли да живеем в Исляма, нека започнем да изпълняваме повелите на религията и до края на живота ни ще сме тук.”, каза Чолакоглу.

Чолакоглу каза, че българското правителство е конфискувало  вещите и къщите им и че в резултат на своите изследвания и инициативи са си върнали 20 декара земя.


Съпругата му Зекие Чолакоглу отбеляза, че заедно с двете си деца са се изселили в Турция: “По времето, в което бяхме дошли Турция беше много бедна държава. Къщите бяха в недобро положение. Сега, слава Богу сега сме добре. Никога не сме мислили да се върнем. Имали сме трудности, но не възнамеряваме да се върнем. А и ние избягахме от гнета.”, допълни Зекие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *