„Лагерът на смъртта Белене“- Адрес на тъжните спомени на българските мюсюлмани и турци
август 7, 2019
30 академици от 6 страни участваха в 30-годишнината от миграцията през 1989 г. на община Чорлу
август 7, 2019
  • На 15-16 юни с подкрепата на Община Чорлу и научната подкрепа на университета “Намък Кемал” в Текирдаг и Анкарския университет, с участието на много академици от Турция и чужбина и с представянето на доклади се осъществи симпозиум с международно участие по случай 30- годишнината от принудителното изселване от България през 1989 година. Подготвения симпозиум от страна на Община Чорлу мина успешно. Изследванията на четиридесетте учени, седем от които са чуждестранни станаха едни от най-зрелищните изследвания до сега и  бяха причина за просълзяването на някои от преселниците.


    Както е известно, по време на Руско-турската война от 1876-1878 г., както и на всички Балкани, планираната асимилационна политика се прилага срещу турците и мюсюлманската общност в България. Приложението на тази политика, колкото и да има сходство с тази на Балканския полуостров, асимилацията в България по време на тоталитарното управление на Живков, турската и мюсюлманска общност била подложена на брутални и нечовешки методи за мъчение. Турците и мюсюлманите, които векове наред живеели в мир и разбирателство заедно с другите общности, вече ги очаквали трудни години. Били масово избивани и принудени да се изселят от земите, в които са родени и израснали.

    След Балканските войни, след Втората световна война, принудителното изселване през 1950-51 година,  миграционното споразумение от 1968-78 година и накрая с  принудителното изселване през 1989 година българските турци се заселват в родината си. През 70-те години, предимно в Източните и Западните Родопи била прилагана насилствена смяна на имената, а противопоставилите се са изпращани в затвора, а някои дори били убивани. Подобно прилагане на политика за етническо прочистване достигнало своя връх през 1984-85 година.

    Променените имена са 1 милион 390 хиляди

    Според официални данни, имената на 1 милион 390 хиляди сънародници са сменени насила. Вкъщи, на улицата турският език бил забранен, също така обрязването и останалите богослужения. Хиляди турци били изпратени в затвора, а стотици убити. 17- месечното убито бебе “бебето Тюркян” стана символ на мирни митинги и борба за демокрация. Надгробните плочи счупени, а на тяхно място били поставени нови плочи с кръстове и български имена. В тази борба за демокрация и за сформирането на международно обществено мнение е допринесъл и покойният Наим Сюлейманоглу.
    Като за начало в Бурса и в други окръзи създадените НПО, допринасят за сформирането на местно, национално и международно обществено мнение. Една от най-важните е в Бурса “БАЛ- МИГРАЦИЯ”. Пример за това е работата на покойния Мумин Генчоглу, който е основател на БАЛ-МИГРАЦИЯ и по-късно депутат от партията “Партия за родината”. Неговата работа и жертва е свързана с принудителното изселване през 1989 г. и след него.


    В рамките на 70 дни дойдоха 370 хиляди роднини

През 1989 година президентът Йозал с думите “Живков, и ти ела!” отвори вратите за изселниците. По време на принудителното изселване през май 1989 година, в рамките на 70 дни са се изселили 370 хиляди български турци. Това е най-голямата миграция в историята, след втората световна война. Българските турци били обща точка на много академици, изследователи и историци, а и допринесли за развитието на Турция във всяка една област. С усърдието и работата си те показали, че са дошли да бъдат в полза, а не да са в тежест.

Балканските турци са едни от основополагащите елементи на Турската република. Те са анадолски турци, които по османско време от Анадола до Балканите и след Руско-турската война  отново се завърнали в родината си.

Нещото, което най-много ги е наранило е разделението „българин и български турчин“ и по тази тема е излъченият по национален канал документален филм “Беленската драма на българските турци”. Поради тази причина в парламента депутата на Републиканска народна партия от Бурса Проф. Д-р Юксел Юзан реагира остро.

1 Comment

  1. Перихан каза:

    Съпругът ми изкара 2 години във затвора в Казичене.Беше осъден за обрязване на детето ни.Това са ужасни спомени.Бях седмокласничка когато окупираха с.Борино.Грохотно ,Говрен трите турски села в Родопите.Хората стачкуваха гонеха ги със палки и сълзотворен гаэ.който не си смени името бой докато се съгласиш.Това са издевателствата на възродителния процес.Никога няма да се забрави това трябва да остане в нашата история.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *