„Лагерът на смъртта Белене“- Адрес на тъжните спомени на българските мюсюлмани и турци

Празненство по случай 34-та годишнина на Асоциацията на балканските турци
август 7, 2019
Не забравяйте българските турци!
август 7, 2019

“Концлагерът Белене” е разположен на българския дунавски остров Белене, в който са затваряни турците и мюсюлманите. Този лагер напомня за стари времена със сгради, в които някога са се чували стонове и писъци. Продължаващият управлението си до 1989 година комунистически режим в България,  се опитал да унищожи идеология, произход и религия, а турците все още търсели справедливост и поради причината, че не отричат своя произход, религия и идеология, създаденият през 70-те Концлагер Белене остава “Не зарастваща рана” за българските турци и мюсюлмани.

“Концлагерът Белене” е разположен българския дунавски остров Белене, в който са затваряни турците и мюсюлманите. Лагерът, основан през 1949 г., е използван като затвор за турците и мюсюлманите, които се противопоставят на асимилационната кампания през 1984 година, наречена “Завръщане към корена”. До закриването на концлагера до 1987 година  били затворени над 23 хиляди души, а лагерът придобил известността си трудните условия и изтезанията, на които били подложени затворниците. Тук приблизително 8 хиляди затворници, които не издържали на подложения натиск. На някои от тях телата им били изхвърлени в Дунава, други били храна за прасета, а трети се намират в масови и все още неизвестни гробове. Със своите ръждясали телени огради, празни наблюдателни кули, счупени стъклени сгради и мост, по който някои затворници марширували към смъртта, лагерът стана свидетел на тъжна церемония по случай 70-годишнината от създаването си. На церемонията, на която присъстваха бивши затворници и техните близки, бяха разплакани спомняйки си за бруталните дни и жертвите на комунистическия режим.

Бившите затворници, се опитаха да попречат на подобно нещо да се повтори и случи на други хора, разказаха на кореспондента на АА (Анадолска информационна агенция) за тези дни и техните очаквания. По-голямата част от членовете на партията, чиито са турци  Касъм Дал, председател на Народната партия Хюриет и Шереф (Свобода и чест), заяви, че е прекарал 3 години и половина в различни лагери, включително и Белене. За този период ” Всяка страна на България беше затвор”, поясни Дал и добави също, “Вътре в нас тази кървяща рана никога няма да зарасне”. Дал заяви, че е осъден за организирана съпротива срещу асимилационната кампания срещу турците и мюсюлманите в България и е затворен в различни затвори и също изяви очакванията си за справедливост. „Комунистите са извършили престъпление срещу човечеството, но от 30 години досега никой не ги е питал за това, което са извършили. Ние сме тук всяка година, за да ви напомняме. За съжаление броят ни намалява всяка година. Нашите герои тихо ни напускат. Това е най-голямата ни болка“, каза в изказването си Касим Дал. През 1985 г. беше изпратен и Сабри Искендер, един от основателите на Демократичната лига за правата на човека, който бил активен като съпротивителна кампания срещу асимилационната кампания срещу турци и мюсюлмани през 1984 година.

Искендер обяснява, че страдали, но запазили турското в себе си, “За това, че съм турчин и че се боря за турското бях доведен тук. Останах в самотна килия точно 111 дни.”

През май 1989 година, Искендер разказва, че били качени на влак и изпратени за Турция, “Благодаря на Турция и на турския народ. Помогнаха ни, приеха ни и не изпитахме никаква трудност”.

Един от жертвите на Белене, Мехмет Ватансевер каза за дните, прекарани на острова, че описва като “страшни”, “Но аз бих показал същата борба в името на турците и исляма.”, казва Ватансевер.

„Живяхме като непознати в земите на дедите ни”

Сейдали Акгун, който е един от противниците на комунистическия режим , разказва че баща му е депортиран в Белене през 1954 г. и че той също е затворен за 5 години в лагера.  Акгюн заяви, че са закарани в лагера само, защото са турци и мюсюлмани. “Искаха да ни покръстят в река Дунав, но ние никога не се отказахме от турското и от Исляма. В земите, в които живях ме приемаха, като враг. В земята, в която са живели нашите дядовци, баби и бащи, живеехме като чужденци, бежанци и сякаш бяхме окупирани; нямахме нормален живот.”

„Нашата вина била само, че сме турци“Прекаралият 16 месеца от живота си в Белене  Мехмет Тюркер,  за да присъства на организираната церемонията по случай годишнината на лагера, Тюркер спомена, че на церемонията присъствала група от 50 бивши затворници и негови близки, които дошли от Турция.

„По-късно научихме причината за депортирането ни тук , а тя била, че сме турци“, каза Тюркер.

„Белене беше най-отдалеченото място в света ”Петър Пенчев присъства на церемонията с портрет на баща си, бивш затворник. Той обясни, че баща му прекарва дълъг период от живота си като противник след 1947 г. в концлагера. „Познавам това място от детството си, за мен лагерът Белене беше най-отдалеченото място в света, защото може би бихте могли да отидете навсякъде, но не можете да отидете в Белене и да видите баща си, който е затворен без причина тук и гние. “, разказва Пенчев. Пенчев разказва, че баща му, който постоянно се измъчвал, не можел да понесе болката, която претърпял след освобождаването си и умрял през 1979 година. Председателят на парламента Цвета Караянчева заяви, че лагерът в Белене е най-грозното лице на човешката природа в България. Караянчева отбеляза, че лагерът е ад, в който хората се превръщат в чудовища и също добави, че днес в основната позиция БСП (Българската социалистическа партия) като пряк наследник на комунистическата партия не се срамува и не изпитва чувство за вина.

Караянчева подчерта, че тази тъмна страница на комунизма никога не трябва да бъде затворена. “За да не се повторят тези зверства трябва се чете отново и отново. Не, ние няма да простим, Белене; мястото, където съдбите, талантите и културите се сриват, е паметникът на най-голямата скръб. “, заяви Караянчева. През последният период на диктатурата на комунизма, след 1984 година Караянчева припомни, че предимно са били депортирани мюсюлмани и турци: “Мюсюлманите, затворени тук, са се стремели към най-естественото и основно право, което може да съществува в този свят. Те са искали само да останат свързани с произхода си и да запазят своята етническа и религиозна идентичност. Срамота! Белене е най-плашещият символ на комунистическата власт.“ допълни Караянчева. Кметът на Белене Милен Дулев заяви, че България е единствената страна сред бившите комунистически страни, която не превръща нито един от концлагерите в музеи и допълни, че е “единствената страна, която не се е разплатила със срамното си минало.”

Българската комунистическа партия, която идва на власт на 9 септември 1944 г. с подкрепата на армията на бившия Съветски съюз (СССР) след Втората световна война, създава „Народен съд”, който да съди дисидентите. 28 хиляди 630 души при 4-месечната работа на съда, 134 в масов процес, а 2 хиляди 730 души са непременно са екзекутирани. Осъзнавайки, че не може лесно да се справи с противниците, режимът създава концлагери в цялата страна и изпраща хиляди , които той смята за опасни, интелектуални или като хора срещу така наречения „червен режим ”. Сред 30-те лагера, построени по същия начин като на нацистите и режима на СССР, лагерът е създаден през 1949 г. на острова срещу град Белене. Лагерът, който остава отворен дълго време, е затворен през 1987 година.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *